Цел на тази програма е да се проучи физиологичната основа на ефектите на светлинните периоди върху лактацията и функцията на имунната система. Интегрирането на тези данни се прави с цел да се предложи модел на това, как продължителност на деня променя реакцията на млечните епителни клетки и левкоцити, които да доведат до промени в клетъчната функция и обмяната на веществата при животните в резултат на светлинните периоди.

Наблюдение върху естествен фотопериод и къс фото период (SDPP), отнесен към дълъг фотопериод LDPP на лактиращи крави е взаимно свързано с увеличение на производство на мляко . В научен проект, (Reksenet al. 1999) анализира записи от 1538 глави стадо, в Норвегия. Тай наблюдава, че светлинна експозиция с продължителност от 11,7 до 21,5 часа, при крави с повече светлина произвеждат повече мляко. Въпреки това, непрекъснато 24 часа осветление не е свързана с по-голям добив на мляко, и в действителност, производство между крави излагане на естествена светлина и тези по 24 часа фото период не се различават (Marcek and Swanson, 1984).  Състава на млякото при кравите като цяло не се влияе от излагане на светлина, въпреки че леки корекции в процент на млечни мазнини са били наблюдавани (публикация от Dahl et al., 2000 ).

Може да се коментира, че в отговор на дългите дени се постигат ендокринни промени, които съпътстват промени в излагане на светлина. Първата стъпка в ендокринната каскада, в отговор на продължителност на светлина е в промени на циркадните модели на секреция на мелатонин. Мелатонинът се освобождава от епифизата и се потиска от светлината. Съгласно природните условия, циркулиращите концентрации на мелатотин са високи през нощта и неоткриваеми през деня (Hedlund et al., 1977). Моделите на мелатонин са отзивчиви на осветяване от външни източници, както и относителна концентрация на мелатонин в критични моменти в ендогенния циркаден ритъм и влияе за физиологично тълкуване на продължителността на деня и модулира отделянето на други хормони, за да изразят смени в кърмене, растеж, и здраве.

В различните възрастови групи и пол, последователна  ендокринна реакция от излагане на светлина е пряка връзка между продължителността на фото периода и циркулацията на пролактин (PRL; разглежда в Dahl et al., 2000 г.). При дълъг ден на експозицията се увеличава PRL, отнесен към кратък фото период. Няма твърди доказателства срещу пряка връзка за увеличение на PRL в отговор на дълги светли дни за лактиращи крави, (Plaut et al., 1987), и бромокриптин не се депресира относно добив на мляко при лактиращи крави(Schams et al. 1972).  Дълги светли дни са свързани с увеличение на циркулиращите IGFI, което е независимо от промените в ръста на секреция на хормон (GH)  (Dahl et al., 1997; Spicer etal., 1994). Увеличаване на ( инсулин фактор на растежа -1) IGF-I се наблюдава при дълги дни, независимо от всяка промяна в отговор на чернодробна GH (Kendall et al., 2003). Последните разработки с  и кози подсказва взаимодействие между PRL и IGF-1 система и може да играе роля в  постоянство на лактация и това е възможно обяснение за механизма за galactopoietic въздействието на дългите дни (Flint et al., 2001). Всичко това кореспондира с по-висока устойчивост и по-голям цялостен добив на мляко. Наблюденията показват, че циркулацията на IGFBP-2 и IGFBP -3 не изглежда да се променя от излагане на светлина при лактиращи крави (Dahl et al., 1997),. Последните данни, с помощта на по-чувствителни подход за откриване на IGFBP в бичета показва, че IGFBP-3 е повишен при дългите дни, в сравнение с кратко дни (Kendall and Dahl, ). Тези констатации се потвърждават при лактиращи крави. Увеличени стойности на IGF-I може да предоставят обяснение за наблюдения под дълги дни.